След като бластоцистът се прикрепи към лигавицата на матката, частта от него, която ще се превърне в плацента, започва да произвежда "хормона на бременността" - хорионгонадотропин (HCG). Той кара яйчниците да прекратят производството на яйцеклетки и води до повишено произвеждане на хормоните естроген и прогестерон (това предотвратява излющването на лигавицата и стимулира образуването на плацентата). Хорионгонадотропин е хормонът, чието наличие води до положителен тест за бременност. До края на тази седмица бременността вече може да се отчете с домашен тест.

До този момент бъдещото бебе получава необходимата му енергия от глюкозата, отделяна от лигавиците на фалопиевите тръби и матката. Сега кръвта на майката започва да доставя кислород и хранителни вещества, както и да отвежда отпадъчните вещества.

Клетките във вътрешността на бластоциста продължават да се делят и диференцират и той придобива формата на диск, състоящ се от 3 слоя, от които по-късно се образуват различните части от организма на бебето. Ендодермът образува вътрешните органи на бебето (бели дробове, черен дроб, далак/слезка, черва и пикочен мехур), мезодермът - костите, половите органи, мускулите и сърцето, а ектодермът дава началото на кожата, косата, очите, ушите, главния и гръбначния мозък.

Външната част на бластоциста се разделя на два слоя, които са нужни на бъдещото бебе. Външният от слоевете ("хорион") създава власинки, които проникват в лигавицата на матката - чрез тях бластоцистът се свързва с кръвообращението на майката. Вътрешният слой ("амнион") се превръща в амниотичния сак, който бавно се изпълва с амниотична течност. Тази течност обгражда обгражда бебето до края на бремеността. Тя му позволява да се движи свободно, осигурява му постоянна температура и абсорбира всеки възможен шок/удар, за да го предпази.

На този етап жената много рядко може да разбере, че е бременна. Възможно е да се появи леко кървене, свързано с имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица.